Дали ще е за лошо или за добро, зависи от детето.
При всички случаи, бих подкрепила една будна, търсеща личност; човек, който има духовни търсения; младеж, за когото личностното развитие е важно, а необяснимите явления на света - интересни повече от последния модел GSM Sony-Ericsson.
За да не го принудиш да крие от теб, не реагирай:
- обвинително / драматизиращо
- пренебрежително
Ако пренебрегнеш нуждата му да търси и намери духовна система, която му допада, тя (нуждата) няма да изчезне, просто ще въведеш пропаст от неразбиране помежду ви. Тази линия на поведение беше избрана от моите родители.
Ако драматизираш прекалено, ще го накараш да се отдръпне и затвори и да покрие заниманията си с булото на мистерията - да ги потули от твоите очи, добивайки съзнание, че се занимава с нередни и нездрави неща. Отново пропаст, не само от неразбиране, но и от враждебност, и отново нуждата от духовно развитие няма да изчезне.

На съветите да се обърнеш към клуб Православие - не съм сигурна, че ще подходят с разбиране. Не е нужно да си рязка с него. Ти самата православна ли си? Не се паникьосвай, защото това, че млад човек днес се е заинтересувал от магия често води до това утре този човек да "Порасне" (и духовно) и да избере християнството съвсем съзнателно и искрено. И то от позицията на своята вече узряла психика, на истинско осъзнаване на духовните си нужди.
Алтернативата - човек, който се кръсти и пали свещи и обикаля църквата на Великден, защото "така се прави", без да влага някакво особено значение в тези неща - това, ако се замислиш, не е кой знае колко истинско православно християнство, но се приема добре от обществото ни (т.е. "говорят се добри неща" за този тип поведение).

Та от опита на тийнейджър, минал по тоя път, това мога да ти кажа: не отблъсквай детето от себе си точно в този момент, не взимай противоположна на неговата позиция.
Ако си сериозна, вземи и почети малко, самообразовай се, поинтересувай се от нещата, с които се занимава, поискай литература от него... И ще можеш да ги обсъждаш с него като с разумен, голям човек - той да види твоето уважение - а това е единственият начин и да чуе твоите доводи срещу идеите и принципите на ученията, с които не си съгласна.

С други думи, ако ще отричаш нещо, можеш да го направиш само "отвътре", след като си разбрала, проумяла, приела определени неща и си готова да критикуваш други. Не се опитвай да атакуваш системата отвън, от позицията на невежеството си и неразбирането си. (без да се обиждаш, всеки е невеж по всички въпроси, от които досега не се е заинтересувал специално... но това не е задължително да остане така). Би било проявление на прекалено самоуверена назидателност. Синът ти заслужава повече от това.

My heart expands, 'tis grown a bulge in it,
inspired by your beauty... effulgent