Исками се да задам няколко въпроса на участниците в дискусията. Не знам до колко ще ви се сторят “нормални”, не познавам добре този клуб (предполагах, че в него разговорите са от типа разговори по детските площадки) и може би изобщо не усещам тона, но ми се иска да чуя и други мнения.

1. Как точно обичате децата си? Както вас са ви обичали родителите ви? Или напротив, както не са го правили, но ви се е искало да го правят? Както ни налагат нормите в обществото – да спазваме всички табута: да не се пуши трева, да не се дружи с лоши пришятели, да се учи и т.н.? Както ни подсказва IQ-то, т.е. прочетените книжки, сайтове или умни приятели? Или без много да мислите, както ви подсказва интуицията?
Ако бъда искрена за себе си - последното, след първите години на опити да правя така “както трябва”, в момента постъпвам така, както ми “дойде”, айде да се изразя малко по-романтично: както ми подсказва сърцето.
2. Какво мислите за следните типажи: майка-стръвница и майка-пчела? (Употребявам “майка”, защото повечето от участниците тук са майки, но същото се отнася и за бащите). Първият типаж е майка, която прави всичко и по всчики възможни начини, за да осигури най-доброто на децата си: образование, приятели, прекарване на времето и т.н. Вторият за мен е тази цитирана по-горе майка, която на 4 месеца е научила детето си да пишка и ака на гърне, а това означава, че през тези 4 мес на всеки 45 минути, независимо какво друго се случва с нея, с детето и по света, тя го е слагала на гърне, дебнела го е кога ще му се допишка.
Признавам си: абсолютно непосилна за мен цел, ама и не искам да я постигам. Не само за пишкането, но и изобщо да бъда пчела или стръвница. Егоизъм ли е това?
3. И понеже темата започна с фройдистките виждания за детството: Има ли сексуалност в обичта на децата ви към вас? А има ли сексуалност във вашата обич към децата? Ама честно? Има ли наистина такова нещо като комплекс на Едип и комплекс на Електра? Има ли съответната ревност?
Честно – има. И в двете посоки (имам дъщеря и син). Разбира се, не в толкова драстичен вид, колкото е описано у Фройд и учениците му (спомената Хелене Дойч, между другото най-верните му ученици са жени)