Знаеш ли, струва ми се, че постоянно повтаряната от теб теза за собственическото чувство е попресилена. Отворена вече ти е отбелязала един от важните аспекти - родителят носи отговорност за постъпките и простъпките на децата си както пред себе си, така и пред обществото. А щом носиш някаква отговорност, логично е да полагаш усилия да не изпадаш в ситуацията да си отговорен. (малко неясно го формулирах, но предполагам, че ме разбираш!).
А ако мислиш, че с тази тема ще накараш някой тотално бъркащ според твоите критерий родител внезапно да бъде осветлен от прозрение за грешките си, е струва ми се наивно.
Този, който бие детето си (независимо дали го признава тук или не), ще продължи да го прави и ще те смята за някакъв незрял пикльо, дето философства, щото малко бой е ял.
Работата отива малко в посоката да си почешем клавиатурата, да поспорим от любов към спорта и да демонстрираме красноречие кой колкото може.
В края на краищата ще продължим да вряваме в правотата на собственото си виждане и ще си отидм в къщи при детето с него. Нито аз ще приема твоите тези, ако не ги споделям до момента, нито ти моите.
Анонимността във виртуалната среда има и едно предимство - стимулира откровеността. От време на време нещата изглеждат като в "телефон на доверието".
И колкото и да противоречи с това, което казах до тук, все още смятам, че темата е интересна. Най-малкото за да си "сверя часовника" с пишещите тук.
Пътят към ада е постлан с добри намерения.
|