Не, не съм съгласен.

Не съм изопачавал твои думи, просто защото не визирах теб. Но както казват хората, "Гузен негонен бяга".

Ти упорито използваш точно този рефрен "Те като порастнат, ще разберат". Да, ама не, както казваше на времето Петко Бочаров. Децата трябва да разберат на момента това, което им се казва, а не да разчиташ на някакво неясно бъдеще, за да им се "изясни" ситуацията.

Първо, няма как да знаеш, дали въобще ще попаднат в ситуация, в която "ще им се изясни".

Второ, дори и да попаднат в такава, ти като каква и с какво право ще отидеш да им кажеш "Аз навремето като ви казвах..."?

Трето, живота се променя толкова динамино, че твоя житейски опит към сегашна дата, сравнен с този на децатат ти, когато те са на сегошните твои години, колко ще им помогне?

Четвърто - децата на твоите деца не са ТВОИ. Ти нямаш НИКАКВО право да се месиш в начинът на възпитаване на внуците си (Дай Боже да ги има), камо ли да обясняваш на внуците как "Мама/Тате на времето не били такива, а или еди-какви си палавници".

Пето. Направи ми впечатление от краткия ми престой в този клуб, че не се прави разлика между ВЪЗПРОИЗВОДИТЕЛИ и РОДИТЕЛИ. Не можеш да знеш в коя от двете категории ще са твоите деца, за да оставиш "времето да ги научи". В коя от двете категории ще са зависи изцяло от теб.

Шесто - постъпките трябва да бъдат обяснявани. Това, което ме дразнеше зверски и ме караше да реагирам против родителите ми беше следния диалог - "Забранявам ти това и това" "Защо?" "Защото така!". И това не е само при мен - аз не съм сляп и глух и виждам, че огромна част от родителите ползват този начин. Това е АБСУРДНО. Сега съм в състояние на "мълчаливо лицемерие" с моите родители - ако това искаш, дерзай, в правилната насока си.

Има една притча. Отишла една жена, току-що родила, при един мъдрец и го попитала "Кажи ми, мъдрецо, как да възпитавам детето си?" Мъдрецът я попитал "Кога се роди детето?". Тя отговорила "Преди 7 дни". Мъдрецът я погледнал и казал "Твърде късно си дошла да ме питаш, не мога да ти помогна".

Няма отлагане на обяснение или решаване на някой проблем. Ние затова сме/ще станем родители - за да показваме на децата светът, такъв, какъвто е, а не каквъто някога, може би, ще бъде. Децата имат психика и език, който разбират.

За да не бъда голословен, ще ти дам следния пример:
Приятелката ми работи като мед.сестра във ВМИ-Пловдив, в Детско интензивно отделение. Ако не знаеш какво е там, ще ти кажа - там докарват най-тежките случаи. На нея в ръцете й умират бебета. Тя ми е разказвала за случай на бебе с ДЦБ - надявам се знаеш какво е. Това бебе на 4 месеца ходило по нужда в гърне!!! Надали трябва да ти обяснявам какво значи това, нали? Но майката е започнала да го учи от ПЪРВИЯ ден. В началато не е имало никакъв ефект - никакво изхождане. На после е имало - и при тови при дете с увреден мозък!

Възпитанието, обяснението, отговорите, респекта - всичко това почва от момента на овулацията и оплождащата еякулация - т.е. не се губи време с обяснения от типа "Някой ден ще разберат". Играеш ли на тази "игра", трябва да знаеш, че накрая ти губиш.

Нека, като страничен фактор, те "подхвана" за подписа ти. Според теб това какво е? Най-вероятно снимките на двете ти деца. Какво постигаш по този начин? Показваш "собствеността си ли? Или колко ги обичаш?

Искам да разбереш нещо - не ИСКАМ да се заяждам с теб, просто искам да има повече свестни хора в тази изстрадала държава. А хората не ги създават партия, държава, политици, а ние - аз, ти, ДаркКат, Един_Два и всички тук. Нека мислим с главите си, за да дадем на невинните в намалото деца най-доброто, което можем, и после да им стискаме палци!...

P.S. Ако това за родриса те дразни, кажи, ще го махна.

do NOT click

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите