това е много грубо казано един навик. Навик да общуваш по определен начин. Някои родители късно се сещат, че трябва да разговарят с децата си. Нещата вече са изпуснати. И за двете страни е трудно.
Затова най-лесно и безболезнено е отдалече да се подготви почвата, от съвсем ранна възраст. Тогава няма гаджета, но ще се споделят и обсъждат разни други "тайни", за да може когато гаджетата и по-големите проблеми се появят, да бъде лесно.

Мисля си, че не е чак толкова страшно, че приемаш татко си като по-близък. Може би като тип характер ти допада повече. Няма нищо лошо в това. Самата ти казваш, че си споделяш с него. Сигурно е някакъв подсъзнателен процес.

Сега малко оф топик. Не знам защо, много ме дразни думата "споделям".
Не го казвам по повод написаното от теб, просто използвам случая.
Самото явление ми харесва много, но думата ме вбесява.
Не се сещам за близък синоним, обаче:))