Здравейте,
едва днес видях темата и прочетох почти всички мнения, защото и мен ме вълнува горе-долу същия проблем. Синът ни е на 5 години и е далекоглед. Носи очила от едногодишна възраст, като първите очила бяха +8.5 и +7.5. Разликата в диоптрите на двете очи води до изкривяване на очите, което с течение на времето се коригира и диоптрите намаляват. Сегашните очила са +5.5. Докторите казаха, че проблема е вроден и най-вероятно наследствен, въпреки, че нито ние с баща му, нито някой от нашите родители имаме такъв проблем. Аз не се притесних кой знае колко, но мъжът ми и неговите родители доста се шокираха като разбраха за това, чак се ядосах - не е дошъл края на света. За сега нашия цайко не е имал роблеми в детската градина с деца, които не го приемат заради очилата или да му се подиграват, може би само веднъж или два пъти, но не го преживява много, много.
Миналото лято установихме, че трябва да носи ортопедични стелки и след като трябва - носи си ги. Сега остава да му сложим шини на зъбите и ще изпълним програмата по корекциите, слава богу за сега не се налага, зъбките му са наред. Понякога и аз имам чувството, че съм виновна, че детето ми има такива пролеми и все нещо трябва да корегираме. Не преживявайте проблема толкова трагично, по мои наблюдения сега много деца носят очила, в сравнение с моето детство. Може би заради предразсъдъци на родителите тогава подобни проблеми със зрението на децата са били пренебрегвани. Такива хора има и днес. Веднъж на контролен преглед при очната лекарка на сина ми срещнахме наши познати, които водеха на преглед дъщеря си, защото си криви очите. Ние си тръгнахме и след време при случайна среща на улицата ни обясниха, че й нямало нищо, правела го нарочно. Не е изключено разбира се да е така, но нещо в тона им ми подсказа, че по-скоро те не приемат наличието на някакъв проблем.
Да са ни живи и здрави и очилата да са им кусура. Пожелавам ви успешна и скорошна адаптация с новите атрибути. В предишен постинг бяхте написали "Ние предполагаме, Господ разполага!", така че можем да направим само това, което зависи от нас.