Май си наивна малко. Аз се свързах тук с някои майки, за които знаех, че децата им са ходили на такъв лагер и те ме разубедиха.

Иначе госпожата на моята дъщеря за зимния лагер точно това каза "Ох, как ми се ходи на Пампоровооо. Иначе как да отида? Но ако не се съберат 10 деца няма да стане." Питам я аз "Как ще се справите с толкова малки деца?" Тя казва: "О, аз си подбирам децата. Да не мислиш, че каня наред? Избирам си кротки и оправни." Тогава никак не ме притесни това. Друго ме стресна и затова се отказах. Но 3-годишно дете посмъртно не пускам самО за седмица който и каквото да ми говори.

Освен това, когато пускам детето си някъде без мен, искам основно да разчитам на него и на собствените му преценки и възможности, пък оттам насетне на бекграунда - учители, възпитатели, мед. лица. Те и титани на разума и организацията да са, пак няма да съм спокойна, ако детето е просто 3-годишен малчуган, които и носа сам не може да си избърше.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...