Виждам че се съгласяваш генерално с моето виждане. Да, то не се различава от теорията за отношение към децата, но е и мое убеждение.
Преписват ми се неща които не съм имал предвид и за това ще направя малък коментар:
1. Дисциплината е нещо което помага, но аз малко съм против желязната дисциплина. Защо всички си мислят, че човек като държи децата по-далеч от парите и "материалните" ценности, непремено ги тероризира или им налага нещо насила? Представете си, че децата не се интересуват как идват камиончетата и куклите или шоколада, просто това не е техен проблем.
2. Никъде не съм казал, нито съм имал предвид, детето да не участва в избора на дрехи играчки и т. н. Нещо повече то участва при избора на моите костюми, при избора на мебели за апартамента, в избора на кола, при вземане на решения за важни семейни дела. На него му се гласува доверие!!! Но се контролира от родителите.
3. Може би прекалих с отрицанието на парите като част от детския живот. Имам дете родено 1988 г. точно в навечерието на 10 ноември. Животът му до тук премина в тези ужасни безморални години... резултатът е ужасен!!!! За това поколение единствената ценност са парите.... дори е "по-достойно" да са получени по престъпен начин Това не е нормално!!! Не искам да ви казвам какви усилия ми коства да противодействам на този ценностен модел.
В същото време съм бил по чужбина на много пъти за по 3 - 4 месеца. В началото и аз увлечен от "българският" модел, за забогатяване на всяка цена... говорех на моите партньори от запада само за пари... докато се намериха такива, дето ме запитаха: "Ти толкова ли си недоволен от себе си, та искаш да забогатееш? Ами то богатите не живеят много добре..." Тогава се почувствах доста унизен. Едни говореха за футбол, други за изкуство, трети за есзотични места, за напитки, а само аз за ...пари. Изглеждах дори перверзно меркантилен... Стреснах се! Казах си:" Хейй, на къде си тръгнал??? А до къде ще стигнеш??? Да, то е ясно, че западняците лицемерят, че и те си мислят за пари, но не на всяка цена..."