Не зная колко е голямо детето ти. Не зная какви са причините да не му кажете истината.
Зная само, че децата ни не трябва да живеят в лъжа. И ние сме тези, които ще ги научат на това. Понякога премълчаването върши работа, но не винаги.
Ако искаш пиши ми бележка да не терзаем другите. А може и да сме си писали вече. Не знам. Писала съм си с толкова много хора.
Но каквато и да е реакцията в първия момент, по-добре ще бъде за всички детето да научи от родителите си за това, а не от квартала. Дори само заради това, че ти можеш да режисираш донякъде разговора и информацията. А какво ще кажат другите - нямаш представа.
Може да има болезнен период, може да има колебания. Но в крайна сметка това ще се оцени от детето. Ще разкажа за моя приятелка, която покрай мен се реши и изплю камъчето. Дъщеря й беше на пет годинки, когато научи истината. Преболедува и около три - четири месеца. Люшкаше и приспиваше куклите с обещанието никога да не ги изоставя, както са изоставили нея. Приятелката ми се побъркваше. Звънеше ми почти през ден и споделяше и страдаше и се колебаеше дали е постъпила правилно. Вече и аз се чудех какво да й кажа и дали не съм дала лош съвет. Когато един ден телефона иззвъня и ....
... отново беше тя, моята приятелка. Гласът й сияеше и от него струеше неземно щастие. Разказа ми нейната история. Пътували във влака с момиченцето. И някаква лелка го закачила - "Я остави тази грозна майка! Виж само ти се кара. Ела при мен, да станеш мое момиче." А малката се обръща и отговаря: "Как така ще я изоставя? Тя е най-добрата майка! Нали ме е отгледала!"

Ето в тези три изречения е събрана цялата философия на малкото дете и живота като цяло. Важно е, кой те е родил, но по-важно за това момиченце беше вече кой го е отгледал. И аз съм сигурна, че утре в живота, тя няма да се лута и губи, а ще стои стабилно и ще затваря устите на злобните намеци. ще отговаря с достойнство и ще се държи достойно.

Но за всичко това, най-вече ние, като родители, трябва да сме готови.
Не зная необходимо ли е такова училище. И ако е необходимо, кой би го направил? Може би ние? Всички заедно. Учейки се от грешките на другите и от собствените си успехи. За да са щастливи децата ни. И за да не могат никога да ги наранят и уязвят.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!