не, не ме притеснява, даже мислех, че , когато детето вече е пълнолетно официално при желание може да поиска справка за адресите на биологочните си родители и да се запознае с тях ако иска. Аз нямам нищо против, даже бих я поощрила, защото тогава ще съм на възраст и не знам колко още ни и писано да бъдем заедно на този свят, а за нея ще е добре особено ако има брат или сестра. може да намери добри приятеки сред тях, кой знае. Аз едва ли ще мога да се радвам на компанията на още едно дете, и вероятно ще буде отгледана самичка, а , така, колкото повече близки, толкова по добре за един човек на тази земя.
Биологичната майка- никога не съм я осъждала, даже съм и много благодарна , че е родила това хубаво дете и съм сигурна, че е имала свойта основателна причина да я остави. Така пък се намерихме ние . Една позната от родилното ми беше споделила колко интелигентни и добри момичета оставили бебетата си миналата година, и всички много са страдали, но не са имали избор- материално притеснени , разбира се, виждаш живота колко е труден и да обричаш едно дете създадено с любов на мизерия...Не мога да ги осъждам. Е, по филмите ги дават, отглеждат ги, борят се сами , успяват...
Пиши ми ако имаш нужда. Знам, че, когато човек разбере , че е осиновен на по-късна възраст много страда, губи почва под краката си, не знае кой е, колкото и да е успял , даже и вече със семейство, но след време и това ще мине, още повече , че ти си се видял със своята биологична майка. Ако тя сега иска да бъдеш част от живота и, добре, ако не, пак добре...Всичко зависи от твоята нагласа спрямо нея. И на останалите членове от семейството.