Много пъти съм се сблъсквала с "мълчанието и срамът" на осиновителите - абсолютно неприемливо и непонятно за мен, може би защото не съм го преживяла. Не знам,но ми се струва, че колкото по-рано се уточни този деликатен въпрос- толкова по-добре. За мен лично акта на раждане е важен, но пък дългия път на израстването е толкова труден, че хората осиновяващи дете заслужават поклон и признание за решението и жертвата, която правят!Жалко, че не сте поговорили приживе с ваш'те!Желая ти успех!

В раю, конечно, климат получше, зато в аду гораздо более приятное общество!