разликата, бейб, е точно в това, какво възприемаш ти като иронично и какво другите
ти го свързваш пряко с някакъв тип обида, а за мен не е така
ирония в моите представи е да научиш детето да разбира и да си служи с игра на думи, да открива смешното и в най-сериозни интонации, или по-точно и сериозни ситуации да му се обясняват по по-небрежен начин, също тонът, с който говориш, е безкрайно важен, това е първото, което ще ориентира детето, че не го обиждаш
примерно "Виж се само, срам те е дори да попиташ колко е часа" на мен по никакъв начин не ми звучи иронично, нито подигравателно, а точно като обида и израз на някаква неудовлетвореност у майка ти. Първото, което ми идва на ум да кажа, ако изпадна в подобна ситуация и се издразня, че синът ми се държи така, е "продължавай, пич, да не питаш колко е часа и после пак се чуди що си вечно последен, закъснял, неразбрал и т.н." Съвсем първосигнално това ще кажа, и специално върху моето дете това ще има 10 пъти по-голям ефект, отколкото ако седна съвсем сериозно да му разяснявам, че срамът и притеснителността са голям проблем.