Много труден въпрос, Цвети.
Лично аз бих искала да помисля повече преди да ти отговоря, знам само че наистина понякога родителите вдигат ръце. Причините са много, но основните са в самите родители - имат си свои проблеми, които изместват фокуса на вниманието им.
И аз имам две своенравни същества, като например свекърва ми смята, че този инат трябвало да се "пречупи", "да се смаже". Нямам намерение да чупя или мачкам каквото и да било, обаче. Синът ми противно на очакванията влизайки в пубертета става все по-разбран. Може да бъде убеждаван, обича да разговаря, споделя, да слуша мнението ми. "Смачкването" би провокирало само бунт, лъжи и измъкване. Тактиката ми е да слагаме проблема на масата и да го обсъждаме отвсякъде. Най-добре говорим навън, разхождаме се по улиците, сядаме в някое заведение, похапваме и разискваме всичко.
Не че и на мен понякога ми идва да хвана гората и да не чувам поне три дни за математика, класната, Лимп Бискит и крясъците от спора със сестра му.

Защо едно дете е "лошо". Много причини има. Първо унаследен лош нрав, усвоени лоши навици, напрегнати семейни отношения. Или пък нехайни и лекомислени родители, на които децата като че им пречат, или преуморени и смачкани от живота хора, които нямат съпротивителни сили срещу младежкото упорство.
Виждала съм толкова много родители, които с окръглени неразбиращи очи питат : Ама как така задържаха сина ми? Ама в затвора ли ще влезе? Ама някой го е натопил...

               

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите