Права си и аз съм съгласна, че няма отговор на всеки въпрос и че има непредвидими ситуации за които няма готови решения.
И, че това което се случва в реалният живот, този който живеем, нещата са по-различни от това което пише по книгите и от това което сме учили в училището. Трудно е, да.
Но кой е казал, че да възпиташ дете е лесна задача?
Не мога да ти отговоря, какво следва да се направи тогава, когато няма регламентирано правило. Може би този въпрос трабва да отправиш към някой от присъствуващите във форума педагози.
Може би ако аз бях педагог щях да знам. За радост или съжаление не съм.
Но едно ми говори моята логика.
Защо когато няма решение на проблема, готов отговор, защо тогава единственият изход е шамар /примерно/ ? Няма ли какво друго да се опита да се направи ? Да се направи усилие, опит....
Не зная за вас как е, но на мен ми стои като израз на безсилие. Тогава, когато умората, гнева, нетърпението, агресията надвиват, това води до безсилие, което пък от своя страна води по най-лесният път до най-елементарното решение.
Плясване, удар, шамар.

Толкова отдавна се появих, май вече си отивам