|
Тема |
Родители ИЛИ деца? |
|
Автор |
3gpacmu (непознат
) |
|
Публикувано | 13.08.02 06:36 |
|
|
Влизаш в Интернет и се оглеждаш.
Търсиш нещо.
Какво?
Търсиш нещо което знаеш, че би трябвало да го има, ама не го виждаш покрай теб. По-скоро чувстваш - би трябвало да го има.
Би трябвало, а го няма.
Опитваш се да го намериш в “реалният” свят, но какво става?
Защо го няма?
Толкова близо до здравият разум и до сърцето ти е, а го няма.
Е, може би пък ще го намериш във виртуалният свят.
Пак търсиш.
Намираш и там отражение на “реалният”. Същата студенина, глупост, омраза, завист, егоизъм, жажда за пари и власт.
Дали ще го намериш в Нета?
И какво ВСЪЩНОСТ търсиш?
Може би нещо което е в теб.
Нещо за което едвам си спомняш.
Нещо което беше естествено за детето.
Красотата, обичта, приятелството, свободата, добротата, състраданието.
Къде са те? Защо така се изпариха?
Какво е това което става в така нареченият “реален” свят?
Кое е реалното в него?
С детските очи и сърце светът беше много по-реален.
Кой ти го взе?
Не е трудно да видиш кой. Всички покрай теб от сегашните и предишни времена. Взеха ти го с глупостта си и омразата си. Направиха те роб.
Робството ти е доброволно.
Навремето също беше роб по времето на робовладелците.
Сега с какво е по-различно?
Пак си роб, но с мисълта че правиш каквото искаш.
Цял живот си правил това което другите са искали от теб. Каква е разликата с робството?
Навремето знаеше поне че си роб.
Дойде един ЧОВЕК който искаше да покаже че си роб и къде е пътят, но “почтените” го убиха.
Сега “вярват” в него.
Този ЧОВЕК се появи и в нашият век.
И него убиха.
Сега и в него вярват.
ЧОВЕКА убиха, но не могат да убият ДОБРАТА НОВИНА.
Новината че ти си свободен.
Че не си длъжен да повярваш и да приемеш света покрай теб.
Че светът който видя като дете съществува.
Че не е невъзможно пак да го намериш.
Той не е никъде другаде освен в теб. Скрит дълбоко в сърцето ти от потоците студенина която те облива отвсякъде.
Спомни си го и той пак ще стане реалност за теб. Реалността която търсиш толкова отдавна.
ПОВЯРВАЙ че съществува!
Стреми се ежедневно към него!
Мисли за него и ще го постигнеш!
Не си сам.
И други са го постигнали.
ТАКА ще помогнеш за ерата на разума.
Най-доброто което можеш да дадеш на свойте деца.
Не бъди съучастник в заробването!
ОБИЧАЙ!
|
| |
|
|
|