(-годишен котарак, с който съжителствахме мирно докато не дойдоха децата. Сега горкия спи на телевизора, защото там не могат да го додрапат (все още). Когато в момент на умопомрачение забрави, че трябва да се пази - бебешора веднага стартира след него на 4 крака. И като почне едно гонене - все някой се спъва я в котката, я в бебето
Каката се беше пробвала да го слага да пикае в гърнето(май ще става даскалица - ужас), а бебелинка много обича да му бърка в ушите (не знам защо).
Колкото и да са ми разправяли, че котките са злобни и си отмъщават, нашия никога не е посягал да децата. Аз ако бях - до сега да съм си отмъстила по най-котешкия начин, който знам. И сме я докарали до там, че вардя котката вместо децата.
Реших аз, че трябва уважение към животните и възприех друга тактика - купих две пиленца. Естествено, че нямаше да оживеят от стискане и мачкане и затова обявих, че са умрели (сълзи, сополи...) и ги натирих на ранчото - нека да разберат как трябва да се отнасят. Втората двойка пилета вече започна да изкача от кашона, но важното е, че се пипат лееекичко (е, беба все още се опитва да хване някое за гръцмуля, но го отдавам на възрастта й).