|
Тема |
Re: домашният любимец? [re: the_rider] |
|
Автор |
kakata (от Тобосо) |
|
Публикувано | 29.07.02 10:48 |
|
|
Когато забременях с щерката, вече си имахме куче и не ни даде сърце да го командироваме. Даже спеше в краката ми. После като се роди бебето категорично му забранихме влизането по стаите и то веднага разбра. Една вечер докато къпехме бебето и се смеехме, то бутна с муцуна вратата, надникна и гледаше тъжно-тъжно. Мъжът ми вика: "Е, айде, влизай, влизай!" и то влезе ама стъпваше като в паници, плахо и неуверено.
Голямато му авбиция беше да оближе бебето, което не му се позволяваше в никакъв случай, но веднъж докато го държах постигна собствен рекорд по висок скок, и успя да я мацне по бузката.
После не се отделяше от нея, не даваше чужд човек да припари, прощаваше й всичко - и случайните настъпвания и придърпването по козинката. Дега кучето е селянче, но отиде ли щерката там, пак така не се отлепва от нея и тя излиза на улицата винаги присружена от него.
|
| |
|
|
|