До преди за забременея миналата година, със съпруга ми имахме в къщи куче Чучулига, три папагала - едно жако и две корели /женската умря обаче вследствие на терора, който и упражняваше мъжкия - много емблематично, но тема на друг разговор/ и две костенурки. По едно време бяхме приютили и едно бебе кълвач, което се строполи с ранено крилце до стола ми в едно кафене.
След дълго умуване, вътрешни борби и доста противоречия, решихме да ги настаним при различни приятели, след като разбрахме, че съм бременна.
Обичам животните и съм абсолютно убедена, че такова съжителство ще култивира детето , ще го направи по-грижовно, по-отговорно и любящо. Затова е сигурно, че когато малкият поотрасне ще си има животинче. Но трябва да може вече сам да се грижи за него.
Винаги съм се ужасявала при гледката на невръстни дечица, които с видимо удоволствие тормозят някое животинче. Необяснима ми е тази агресия и жестокост на която са способни понякога децата. Но упрека за това отправям към техните родители. Затова съм се зарекла, че ще науча моите деца на любов и грижи към животните.
Защото това е началната основа върху която ще се градят и като хора в отношенията им с хората понататък. Да бъдат милосърдени и толерантни, грижовни и отговорни, да могат не само да получават, но и да даряват любов.

Толкова отдавна се появих, май вече си отивам