Мисля, че трудно мога да науча децата си на нещо, което самия аз не знам точно какво е. Пък и за такива неща като щастие, любов, красота и др. трудно може да се даде дефиниция, а не е и необходимо. Не е и добре ако имаше.
Трудно може да се научи някой да бъде щастлив. Щастието се чака. Или пък се търси и от време на време сме щастливи. Понякога малко, понякога повече. Как можем да ги научим на нещо, което е различно за всеки човек и дори едни и същи неща някога ни правят щастливи, друг път - не.
За свободата и самостоятелността съм напълно съгласен, но и с тях, както и с много други неща не бива да прекаляваме. Да не се опитваме да правим децата да са като нас, да не се опитваме да правим децата да не са като нас. Бе, би било добре да не правим всички тия грешки, тогава може би ще имаме възможност да направим други
А иначе те децата сами ще си заприличат на нас. Моите ще използват подобни думи и изрази, ще се държат по същия начин, гледам ги че и в носа си бъркат - като мене
Да не се мъчим да ги учим как да станат щастливи. Нека да се опитаме да им създаваме повече възможности да се чувстват такива

"не съм ни ял, ни спал."
Ив.Вазов