А сега как сте с акането? Как я свикнахте да ходи на голямата тоалетна чиния? Спомням си, че баща ми, като по-инициативен, ми правеше редовно компания в кенефа и се напъваше заедно с мен, за да излизало по-лесно акото и май не съм имала кризи в тоя период, но лелките са страхотна работа!
Тая мойта леля Доби (много звучи като доберман, и е чудесна асоциация) съм я сънувала години след градината. А иначе ми е било приятно след първоначалния етап на рев ("искам при маминка, не ща на градината", а на увещанията на майка ми съм отговаряла "ти отивай на работа, аз ще те чакам тука", понеже мразех да ме будят рано), но то си е нормално. А за напишкването тая леля даже даваше на майка ми чаршафите да ми ги пере, понеже и било дошло до гуша от мен (а на мен от нея) и да ме заведяла на психолог, щото това не било нормално. Завели ме де, и психоложката супер се забавлявала с мен - както си мисля, по-скоро лелята е била за лечение