Наистина няма рецепта. Най-добрата ми приятелка се забърка в това. Хвана си приятел наркоман и преди да се усети мина на хероин. Тогава се сблъсках с това съвсем от близо и бях направо потресена. Имах чувството, че до този момент съм живяла на Марс. Ние сме учили в елитна езикова гимназия, тя беше отличничка. И двете завършихме с медал, приеха ми висше. От "добри" семейства сме. Родителите ни не бяха случайни хора. Тя е едно дете и е много специална за родителите си. Израстнахме като близнаци почти. И изведнъж се случи това.
Щом родителите й разбраха си я прибраха в Пловдив (тя живееше с приятеля си в София). Отделиха я от него. Изолираха я от тази среда напълно. Буквално я закопчаха за себе си. И започна едно ходене по лекари, психиатри, навсякъде с нея. Дебнене. Аз се включих в цялото мероприятие много дейно. Те не се отказаха до последно. Просто не й оставиха въздух. Тя не се съпротивляваше изобщо. Много е привързана към майка си и направо я обожава. Вярваше й безрезервно. И това много помогна. Известно време беше толкова зависима от родителите си, че си помислих, че е чак подтискащо. Но те смятаха, че това е единствения начин. И успяха да я спасят. Макар че тя и досега повтаря, че излекуван наркоман няма.
Аз и сега си мисля, че единственото, което я спаси беше силната връзка с майка й.

Тя ми разказваше много неща за наркоманите. И това, което най-много ме впечатли е, че 90% от тях са деца от заможни, интелигентни и здрави семейства. Тя казваше, че много малко от тях посягат към дрогата подтикнати от проблеми. Повечето започват просто от любопитство и скука. А аз дотогава смятах, че са едва ли не същества сринати от проблеми, намиращи спасение в нереален и убийствен свят по волята на обстоятелства независещи от тях.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя.....