Даскалката по химия! Стара мома, с огромно тяло и съответната тераса върху него, но с много фин крак. С къса черна коса и зеленикави пъстри очи, които гледаха много дяволито. Хвърляше страхотни лафове и големи усилия за да ни научи на химия - мисля, че успя! Някои си записваха лафовете в отзад в тетрадката по химия, съжалявам че и аз не го превех, защото се загуби страхотен фолклор. Накрая на срока обикновено отзад имаше повече писано, отколкото отпред. Имахме една огромна черна дъска, която разделяше на три и изкарваше трима. До дъската имаше още една, по малка, закрепена към голямата на панти - това означава по още един човек от всяка страна. Ако имаше да предава по-лесен урок - две смени - 10 човека. Това прави 1/3 от класа - ужас, как да не научиш химията. Изпитва те, изпитва и най-накрая погледне дяволито и каже "Цафара" или "Терца". Имаше едни големи златни пръстени на ръката и с тях ни дънеше по главите.
Веднъж изпитваше един съученик по органична химия за някакъв синтез, като му беше написала началния и крайния продукт, а той трябваше да напише всичко останало по средата. Написа той нещо, което като го погледнеш изглежда вярно - всичко в уравненията изравнено за шест. Тя го поглежда с дяволития си поглед и пита:
- Ти как се казваше?
- Емил.
- Не, аз за фамилията те питам.
- Георгиев.
- Я си напиши фамилията ей там на дъската. - човека я написва, а тя гледа дяволито и казва:
- Я моля всички ученици да погледнат към дъската! Това там е синтеза на Георгиев!
Има и още други подобни случки, но е дълго за разправяне.
От нея имам следната забележка във бележника, написана по време на лабораторно упражнение: "Ученика не внимава и драска кибрит по време на лабораторно упражнение. А кибрит на пазара няма!"
В интерес на истината, кибрита по магазините наистина беше дефицит.

"не съм ни ял, ни спал."
Ив.Вазов