Като най-колоритни, забавни и остроумни, без да са били никога смешни де дещам за англичанките и най-вече за Крис Бартлет, която игра мис Стоун във филма "Мера според мера". Последната имаше малко дикенсови методи на преподаване, дебел басов глас в едно много мъничко телце и темперамент на карибска девойка.
През цялото време дудняше за лошата дисциплина на много изискан английски и изчанчен български и непрекъснато ни удряше по главите с учебника. Мен особено много. Веднъж реших, че този път пък няма да ме удря и си стоях чинно, зяпах я в устата и не се обръщах назад, където две момчета се биеха, ритаха, викаха си "педерас" и какво ли не. Тъкмо се наведох да пиша, и прас, учебника по главата! Възмутено станах и попитах точно този път пък за какво. Тя застана и с тона на истинска лейди отговори, че не може две момчета да безобразничат, до тях да има момиче и то да не е виновно.
А в пети клас имахме едзна яка лелка - Цекича, би ни на една екскурзия всички. След третия, започна със закачалка, че я зяболяла ръката. добре, че съм по-безстрашна, та не отнесох закачалката.
В гимназията изпратиха специално за нашия клас един даскал по литература, структуралист, преподаваше разни отвлечени идеи за алитерацията, за стрррр, стрррр в поезията на Смирненски, е такива работи, винаги патетичен, с горящ поглед и размъкнати дрехи. По някое време му се допушваше и ни изкарваше в кафенето на младежкия дом, където лекциятя продължаваше, ама вече по така.