Напълно съм съгласен. Ние възрастните съдим от себе си. Понеже сме се обездвижили си мислим, че и децата са така, ако на нас ни е студено обличаме децата.
Всъщност често родителските амбиции осакатяват развитието на децата. Имам познати, които са записали децата в някакви "елитни" училища, допълнително ги пращат на курсове, уроци и к`во ли още не, живеят в квартали където нямат контакт с други деца т. е. са напълно изолирани от "себеподобни". Тогава родителите усещат, че децата им имат нужда от игри и ги записват на спорт - още едно задължение.

Разберете, детето има нужда да поиграе в махалата, да рита топка както може, без един надъхан чичко да му преподава теория и практика на ... "ритането на топката...". Ако ще да се порови в боклуците на междублоковото пространство с приятелчета.

Какъв ти спорт бе...??? Та нали като го пуснеш да играе на вън то ще играе 20 мин. /докато им омръзне/ футбол, после 15 мин. ще се катерят по катерушките /ето ти "Спортна гимнастика"/, после ще поска да го заведеш на плаж на "Дианабад" ей ти плуване на което ще го учи тати или мама, а не някой безкомпромисен треньор.

Спрете се с амбициите си!!!