Виждам, че съм се поотнесъл в обясненията.
Причина - основно описаните до тук стилове игри са предпочитани за игра в мрежа (свъразни много компютри).
Освен тях, разбира се има и други - симулатори, приключенски ...
Симулаторите най-често са военни и спортни. Може да се симулира машина, човек, несъществуващо същество, друго. От военните са играни симулаторите на бойни роботи, танкове, самолети и хеликоптери. От време на време 'изплува' и симулатор на подводница, но е рядкост. Също така космически кораби (много и всякакви видове). От спортните са на почит симулатори на автомобили (пистови и рали), мотоциклети, колела дори, лодки ... симулатори на футболен отбор FIFA; на хокеен отбор NHL, на баскетболен отбор NBA, на ски-състезател. Приключенските (adventure) игри не са особено популярни, заради няколко причини - винаги са за един човек (single player), обикновено изискват по-висока концентрация, натоварващи ума са. Не бързайте да заливате детето с adventure, защото също така имат и по-дълъг сюжет ...

Защото игрите могат да са стимул за научаване ?
Примера от предния ми пост за морския пехотинец - marine.
Какво прави един морски пехотинец, в игра, в която единственото течно нещо е кръвта на противника ... и то дори не е солено ? Въпреки липсата на реални Космически Военни Сили на САЩ, много писатели-фантасти отдавна са създали такива. И поради липсата на земя под краката им, те са произлезли от Военноморския Флот. Дали само в САЩ или в повечето англоговорящи държави военната структура е такава, но ВМС и техните специални подразделения са много елитни (всякакви десантчици, Тюлени и какво ли не още). Затова и героя в игрите не е обикновен trooper (трупър, пехотинец/кашик) ами е marine. Това е един незначителен детайл и за мнозинството българчета дори не е въпрос. Но има и множество други такива детайли, които веднъж направили впечатление могат да доведат до засилване на интереса към научаване ... на разни неща.
Повечето митически същества са от скандинавската митология (Heroes Of Might & Magic), дори в игрите на руски и български фирми (има такива, да).

Другата страна на игрите (или това, което родителя мисли).
Защо игрите с много играчи - игрите в мрежа - са толкова популярни ?
Може би, защото винаги е по-интересно да пръснеш главата на другарчето ?!?
За какво другарче става дума - та това е някакъв терорист, който дори не умира (когато се пусне играта наново, и той си е пак там), не го боли, носи едновременно цял тон оръжия, вижда се на квадратчета и изобщо ...
Може би, заради реките от кръв и отсечени крайници и парчета от разбити машини и сгради ....
Моля-моля. Онова червенеещо нещо не може да мине за кръв и в най-нискобюджетния филм, крайниците са съвсем еднотипни, ами, те са едни и същи ... странно как хиляди герои биват накълцани по 2-3 начина ... за машините и сградите и изобщо, всяка емисия новини на мен лично ми е много по-отвращаваща и смущаваща гледка от най-кошмарната игра. А игри играя не от вчера. И новини гледам не от вчера.
Един много журналистически поглед върху игрите може да видите тук:
http://free.techno-link.com/ma3x/!!!%20samo%20vijte%20!!!!.jpg
Двете авторки са много, много болни от неразбиране. Типично по журналистически се опитват да направят 'vini, vidi, vici' (дойдох, видях, победих), но също така типично по журналистически се провалят по всички флангове. Защото това е война - наместо да осведомяват, те дезинформират. Грешка, простете. Те информират, само дето дори и те не знаят кого и с какво. Просто пълнеж за вестника, е случва се. Дори е всекидневие.
А има хора - вярват им. И това си е всекидневие. А Вашето дете не трябва да става всекидневие.

Предполагам никой не би Ви спрял да се поинтересувате от играта, над която в момента се поти отрочето, евентуално тези какви са и какво правят ... Баща ми когато ме попита такова нещо обикновено се дразня, но пък той винаги успява да ме разпитва така, че след първоначалния импулс на отблъскване започвам да му обяснявам с удоволствие. Може би трябва да спомена, че баща ми също така играе част от игрите (основно тези без фаталната нужда от английски) ... така като се замисля, станаха вече 7 години ... е, не всеки си има такъв баща :)))
А, и това не винаги е хубаво, защото имаме само един компютър ...

Всичко най- за днес и цялата настъпваща седмица :)))

<..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите