Но не го насилвай.
Децата сами си знаят.
И си показват.
Ние, като бавноразвиващ се МЪЖ , точно на 2г. изхвърлихме памперса. Стана изведнъж - чак се стреснах от бързината, с която се промени. Вероятно имаше значение смяната на околната среда. По това време закриха яслата, в която го водех и се наложи скоропостижно да го местя. Тъй като точно срещу нас има детска градина, в която се съгласиха да го вземат, макар и само на 2г., реших, че няма смисъл да го лашкам от ясла на ясла и оттам на градина, та - направо при батковците и каките. Само че там няма шага-мага и след месец (за което смятам, причината е точно в разликата между отношението и възпитанието в яслата и градината) вече всичко се правеше на гърне (постижение, почти немислимо преди това), а памперсът бе безвъзвратно забравен :)
Та така.
Аз и за пиенето от чаша имах подобни притеснения. До същото време биберонът бе вся и всьо и здравата бях започнала да се тръшкам, че ще си се дундуркаме и помотваме до първи клас без чаша. Ама - на. Всяко нещо - с времето си. Явно дразнителят "детска градина" изигра ролята си и в двете посоки.
Така че... децата си знаят работата. Струва ми се

Bold Italic URL EMAIL IMG