би изглеждал като този висок мъж, облечен в черни дрехи, ако беше доживял до неговагата възраст. Ето това ми хрумна и страшно ми се прииска да съм била на твое място и да се вгледам в очите на този човек, за да си представя очите на Яворов.
Самоубийството на Яворов е постъпката на силен, достоен човек, който не е могъл да бъде смазан и унизен. Представям си какво е бушувало тогава из София, омразата на тези, които снобаски са разисквали пиесите му, на дамите които напразно са се домогвали до вниманието му, на издигнатите простаци, с които той не би седнал на чашка, на изисканите светски лъвове, които напразно са се усуквали около Лора, на простотията, облечена според журнали, на лакеите, на всички които са били жалък плебс пред личността му.
Жестокостта на тези, които не можаха да простят превъзходството му.