Децата ми още са малки, но много добре си спомням каква бях на тази възраст. Точно по същия начин от доброто детенце на мама и тати изведнъж станах напълно непознат човек. Вечерният час сякаш не съществуваше, бягах от часовете, които не ми бяха интересни. Майка ми все се опитваше да ми обяснява, че едно или друго не е в моя полза, че тя има много по-голям опит и не е нужно да повтарям нейните грешки. Аз обаче изобщо не я слушах. През пубертета най-голямото желание на децата е да станат самостоятелни и тогава важни са само приятелите. Когато растем все преоткриваме топлата вода, но... май няма друг начин. Спирам дотук, защото ми се струва, че до голяма степен повтарям Megan
Не мога да давам съвети. Но ми се струва, че единственото, което би помогнало е да спреш да я поучаваш. Казвай и какво мислиш само когато тя поиска мнението ти. Опитай се да направиш така, че да прекарва повече време с приятелите си у вас. Така поне ще знаеш какво става без да се налага да задаваш въпроси.
И горе главата. Ще и мине. Само въпрос на време е