Това, което ми казваш е вярно. И аз прочетох в една книга, че това поведение може да бъде обобщено като "криза на индивидуалността". Но според мен залогът е прекалено голям, за да стоя и гледам как тя търси себе си. С отсъствията, които е натрупала тя е пред преместване в друго училище. Това само по себе си не е най-страшното, но аз се страхувам, че едно такова преместване може да се окаже "отключващ" фактор за още по-лоши неща. Освен всичко друго, тъй като тя миналата година беше в подготвителен клас, фактически няма завършен VІІІ-ми клас и това би означавало, че от ІХ-ти ще се върне в VІІІ-ми клас. Държеше се на едно косъмче и ето, че снощи ми сервира, че вчера не е била на училище. Това означава, че вече е преминала границата от 30 отсъствия. И как трябва да постъпя аз - да й намеря извинителна бележка за тези отсъствия /което означава да вляза в пълно противоречие с принципите, разбиранията и ценностите си/ или да й намеря такава и за пореден път да направя компромис, против който е цялото ми същество. Още повече, че изобщо не съм убедена, че това е истинска помощ и истинска подкрепа. Не мога да се примиря с това, че въпреки многото разговори, въпреки уверенията й, че е наясно с положението си, тя отново е постъпила по този начин. Всичко това ми прилича на кошмарен сън.
Винаги съм готова да бъда до нея, когато има нужда от мене. Но някак си, не мога да приема, че нуждата от мене се изразява в това да излъжа, да стана съучастник в постъпките й. Може би съм прекалено праволинейна. Незнам...