Прекрасно ми звучиш в тази тема. Възхити ме контрапункта - величието на природата и дребнавостта на човешката суета.

И ако понякога споря с теб, то не е върху словото ти.
А върху грубия начин на изразяване.
Знаеш, че за мен думите са облекло на духа, излъчват енергията на говорещия. С тях можеш да погалиш, а можеш и да биеш.

Днес бях, а и утре се налага да бъда /вързано е с темата ти за служебната проституция, но на този етап нямам друг избор ((( / на една конференция по въпросите на жените. Коментира се вписването им в обществото.
Говориха за жени, търпящи насилие в брака си, деца потърпевши от неудачни отношения в семейството, последствията върху индивида и от там върху цялото общество. Пак има бърборене, отчитане на мероприятие, коктейли, стандартни мисли.

И уж бях сред хора, а всъщност само 2-3 жени чувствах по-близки по дух. Говорихме си по темата - Защо обществото е наложило брака като институция и кому е нужно това? На мъжа, на жената или на децата.

Защото познавам хора, които си живеят без подписи и са си по-близки от мнозина така наречени "съпрузи". И си имат лафа, и се радват на присъствието си един на друг. Духовната връзка е по-силна от всякакви формалности, наложени от обществото.

@=>=>=