Веднаж, преди две години, на Витоша, влязох във вододайна зона. Беше по времето на бомбандировките над Югославия....
И както се разхождам, един полицай се присламчва зад гърба ми и ме спира.
Първите няколко реплики, от моя страна бяха са усмивка....но полицая беше нагъл...простоватичъ и прост....ха ха х ах а
Икса ми документи, но му казвам че нямам...
Пита ме как се казвам, аз му отговарям, че съм в стрес и съм забравил как се казвам......ха ха х ах ах ах а
В един момент , Мулето само го гледа и не му отговаря...ама нищо.
И така няколко минути....А полицая се дразни...ама дразни....
Викам му, абе ти що се дразниш, що не ми сложиш белезници, я виж, носиш белезници, и не ги ползуваш....ха ха х ах а
И му подавам ръцете си, и го питам, отзад ли ще ги сложиш или отпред?
И той ми сложи белезниците....ха ха х аха
Заведе ме до заставата...и там ме върза с белезниците за един стълб.
Така стоях 2 часа...и му викам...:"Гледай, аз съм вързан на белезници,а ти се дразниш и се ядосваш...."
Появиха се едни работници, между които един познат...бивше величие, политик, изпаднал до работник във ВиК....Позна ме....
И най накрая, този ме пусна, след като не може да извика патрулка от София за да ме закарат в 4-то районно, в което познавам и шефовете и замовете и т.н.
Викам му, после...знаеш ли каква изненада изпусна?
Щеше да ме закараш с патрулка в управлението , ....при много добри мои познати...голям гаф избягна....ха ха х ах ах ах ах а
Ама наистина, щеше да е голям цирк, да ме закарт с белезници, там където ме знаят и познават и при хора, на които съм правил много услуги....

Имаше период, в който личния ми шофьор, беше действуващ офицер от това управление.....