Най-добре ще направиш, ако помогнеш на себе си - така и майка ти /ако наистина е искрена със себе си/ ще бъде по-щастлива.
У всяка майка има стаен егоизъм /да има детето си само са себе си/, особено - както вече е пословично - към синовете...
Премисли спокойно какво действително ти се иска да правиш след завършването си и ако смяташ, че е по-добре да не се връщаш в България - вярвам, ще намериш аргументи да я убедиш в правилността на решението си. Не е нужно да се поддаваш на внушенията за нейната самотност - това наистина е НЕИН проблем, който синът/дъщерята не би трябвало да решава - просто защото има много по-важни неща, с които трябва да се справя. Може да звуча почти жестоко, давам си сметка за това, защото аз самата съм майка и вече по-добре разбира позицията на МАЙКИТЕ въобще, но - както и деси ти е написала - бих оставила детето си да решава само бъдещето си.

Много харесвам едно изречение на Гарсия Маркес:
Дайте на децата си крила, но ги оставете сами да летят с тях...

Така че - да се връщаш само за да бъдеш до майка си, но нещастен и с мисъл за това, какво би могъл да постигнеш, ако... е неприемливо. Също толкова глупаво е да не се върнеш и постоянно да се измъчваш от нейните сълзи, попили в писмата и от жалния й глас по телефона и да отлагаш всяко обаждане, защото знаеш, че ще се разстроиш и няма да можеш да спиш, мислейки за нея и изпитвайки вина... В крайна сметка, ти сам/а трябва да решиш...