Точно за това ми е думата. И съмненията.
Драмата на децата е почти неизбежна. Защо пък да не
им бъде спестена? Или поне да се опита. Като се премълчи. Не знам...
Въпреки преобладаващото мнение, че те трябва
да знаят истината (в някои страни това си е по подразбиране),
не е ли по-добре да живеят в "благородна лъжа".
Даже не е нужно мама да е неудачница или студена и безчувствена.
Ако е обратното, по-добре ли ще се почувства детето ( разкъсвано
от противоречия). Справедливо ли ще е към осиновителите, които
са преживели и безсъните нощи, и коликите, и първите зъбчета,
и счупената ръка, и пукнатата глава, и първото закъснение вечер
след училище...
.