Извинявам се, сигурно съм бил объркан и неясен в писанието си...
Темата не ме възмущава, даже напротив.
Мнението ти също.

Но то за съжаление, въпреки че до голяма степен се покрива и с
моето и е преобладаващо като цяло, е само едно възможно
щастливо развитие на нещата. Аз знам и противоположни
примери. Когато децата научават истината, те се прекършват.
Вярно, че повечето случаи става дума за по-големички.

Или пък такива, които са го научили като по-малки, стигайки
"опасните" години си го припомнят и реакциите не винаги са
приятни.

Големият въпрос е КАК да стане това. Кой да го каже.
Представи си за миг, че си на мястото на казващия родител. Не е лесно.

Повтарям си мнението, рецепта няма, мисля че е въпрос
на късмет. Което и да е решение може да е и правилно
и неправилно в конкретен случай.

И друго, което и да е човек, научавайки такава истина за
себе се, цял живот ще бъде объркан и може би нещастен.
Така мисля аз.

А последното, за издаването на тайната беше нещо като закачка.
Представи си случка като за сапунена опера: осиновителите
съобщават истината, детето се травмира изпада в депресия. Рождената
майка случайно научава, наема адвокат и съди осиновителите за това
че са нарушили тайната във вреда на детето. Прави го с най-искрени
подбуди - НЕЙНОТО дете страда, защото "ония" са наранили детската му психика. Ами сега? Кой е прав.