Според някакви членове на не знам какъв кодекс (наказателен
или някакъв друг) разкриването на тайната на осиновяването
се преследва от закона.

От друга страна скриването на този факт в някакъв смисъл
противоречи на т.н. "права на детето". Т.е. да знае истината
за себе си и то в пълна степен. Измислянето на истории
за "избиране"(знаем как става това избиране и правото
и възможността за избор на родителите) и други по отношение
на рождената майка също е спестяване на истината. Т.е. заменяме я с полуистина...

А ако детето пожелае да потърси истинската си майка,
още докато е съвсем дете. Това не е ли негово право?
И какъв ще е ефекта върху детската психика.
На първо четене да не обсъждаме преживяванията на осиновителите...

Още, ако родителите разкрият осиновяването,
не подлежат ли на преследване от закона (нарушили са тайната)???

И друго, да сте чували за случаи с реално понесли
наказание "доброжелатели"?

Последно, адски шаблонно мнение.
Този въпрос няма верен отговор.
Доказателствата от реалния живот,
за и против за което и да е решение,
струва ми се са по равно.

Моят отговор на основния въпрос е:
каквото и когато и да направиш в такава
ситуация, моли се да имаш късмет.