О, това си беше може би едно от най-прекрасните неща :))

Кърмихме се докато не станах "на дупки", но и тогава на се отказах :) Малкия обичаше да дъвче- изглежда го сърбяха зъбките и затова си имах някои малки проблемчета:) Но пък те не ме отказаха да кърмя. Но за сметка на това чичо доктор като разбра след близо месец и се скара и каза, че е опасно с раничките да кърмя бебето понеже може да поеме кръв и аз трябваше да почна да се цедя и да му давам така кърмата (това стана 5тия месец) и общо взето месец и половина след това кърмата рязко намаля и изчезна съвсем :((((
Незнам защо спря кърмата - от това че не суче ли беше, от това че се притеснявах че не яде - не му хареса да лапа биберона на шишето и си беше кошмар докато се научи (добре че ядеше с лъжичка поне) .... или просто ми се е " изконсумирало производството " :)
Сега има едни силиконови работи дето са за точно такива бебета със зъбки да не лапат направо зърното. И мисля да се възползвам за другото бебе:)))))

Много си е хубаво да си кърмиш бебето...Ужасно много ми харесваше...
Затварях се и не пусках никой в стаята и го правех с такава наслада.Това и бяха МОИТЕ моменти. Харесваше ми как слага ръчичка на гърдата ми, харесваше ми да гледам как нежно се гуши в мен...

А за лапането на пръстчето виж как се сетих сега:) може да е било свързано с това че е искал да си чеше зъбките а после да му е липсвало кърменето...