Всички индо-европейски езици са произлезли от един общ т.н. пра-език, чийто най-близък образ е санскритския език. Та в този пра-език т.н. сонори "р" и "л" са имали общ произход, т.е. произлезли са от един и същи звук. Същото се отнася и за "м" и "н". Тези четири звука в този и по-късните езици са били сричкообразуващи. Т.е. били са нещо междинно между гласни и съгласни.
В тази връзка има една теория за тъждеството на онтогенезата и филогенезата, която доказва, че в индивидуалното си развитие инндивида (от ембрионалния период до остаряването) възпроизвежда в концентриран или миниатюрен вид етапите от развитието въобще на човешката еволюция. Това се отнася по-скоро до менталното, отколкото до физическото развитие.

Та струва ми се - естествено е децата в ранния си етап на умственото си развитие, когато и артикулационния им апарат е още инициализиран, да бъркат тези два звука, тъй като не ги различават по скоро смислово. Дори и артикулационния им апарат да е вече достатъчно развит, за да ги произнася правилно.

Мисля, че бях разбираем.