Благодаря на всички, които бяха любезни да надзърнат тук. Благодаря и на тези, които намериха време да оставят мнение.

Все пак тъжно е.

Може би ако бях писала нещо за престъпността и жертвите в ранна възраст, активните и лични позиции щяха да са повече! Нали това засяга всички и по принцип. А лицемерието, за което говоря, не е принципно и абстрактно. То е лично и действащо!
Нито един аргументиран постинг, който да ми опонира... никой, който да попита ЗАЩО една жена може да не иска деца... никой, който да попита защо следя темите в "Родители", след като не искам да имам деца, съдейки по написаното...

Rainbow(много ми харесваше този псевдоним), ти пишеш "няма нужда да им казваме каквото и да е било, нито да ги възпитаваме по някакъв специален начин. няма нужда те да си играят с твоите или с нечии деца, просто няма нужда... ". Без да коментирам, ще добавя само, че родителите са първият и най-често доминиращ модел за общуване на децата със света. Те попиват от нас жестове, думи, настроения... дори и без да сме им ги внушавали специално. Как може тогава личността и светоусещането на родителя да бъде извън контекста на възпитанието и отглеждането на едно дете?!!! Ти пишеш "присъствието на децата е гаранция за това, че хубавото няма да ни напусне никога, че то е до нас, толкова наблизо и гаранция за осмислен живот." Ако приемем, че децата, със своята жизненост и чистота ни "гарантират" осмислен живот, не значи ли това, че ги товарим с очакванията си дори и само заради съществуването им? КАКВИ ГАРАНЦИИ им даваме ние за същото? В карайна сметка съществуванието на едно дете е избор на родителите му, а не негов... избираме си гаранция за нашия живот, а не за техния...

Нети, отношението на клуб "Родители" към МУЛЕто не ме тревожи толкова, че да намеквам за него. Но ме впечатлява достатъчно, че да се замисля. Застъпваш идеята "всяка жаба да си знае гьола"... а която няма, да се застреля?!!! Rainbow ми беше писал, че не вижда връзка между това, което е тема на постинга ми, и децата... опитах се да обясня по-горе как аз виждам тази връзка... интересното обаче е, че никой не пожела да води разговор в тази насока. Не да обсъжда вкуса към МУЛЕ-постингите, а да коментира идеята за лицемерието като втора същност на Егото. Начинът, по който сте прочели моя постинг, е и начина, по който четете всички други постинги, включително и тези на МУЛЕто- плъзгате се по думите и в момента, в който намерите фрустрираща идея или израз, преставате да търсите и да вниквате в смисъла. Та... да разбирам, че който не се вмества в този калъп, да се маха по-далеч? Няма ли да ви омръзне да си общувате с под-"да"-квания?
Впрочем, понеже ти май писа някъде, че не разбираш много от компютри: IP-адресите на различни nick-ове са едни и същи тогава, когато 2-ма човека ползват една и съща връзка с постоянен адрес или, както вече си забелязала, когато са един и същ човек. Когато обаче две различни личности ползват просто един и същ доставчик с класическа dial-up връзка (чрез модем по телефонната линия), възможно е (но не е задължително) да им се дублират IP-адресите в някои случаи, а във всички случаи ще са сходни! Не ти прави чест ехидната реплика с анонс за "Психология", като си ровила, да ме беше прочела- сигурно щеше да забележиш разликата в стила, най-малко!

някоя, много мило от твоя страна да ми забраниш да ти отговарям, но всъщност не можеш да го направиш, нали знаеш? Не смятам да коментирам колко съм объркана. Но си мисля, че човек никога не може да бъде напълно завършен родител, не може винаги да има отговорите, които му трябват. Родителството се учи цял живот. Децата растат, растем и ние около тях, а пък аз лично се уча И от моето дете! Мога само да се радвам за теб, ако си намерила себе си, но такива хора не са чак толкова много и обикновено не се демонстрират, а само се усещат с вътрешната хармония и баланс, които носят в себе си.
"Нетърпимостта към Мулето не е нетърпимост към инакомислещите и оригиналните хора." - Определено съм съгласна, хората най-често поставят в определени рамки и граници дори степента на допустимо инакомислие и оригиналност. "Ние, родителите, сме хора стабилни и трябва да знаем мярката на доброто отношение и докъде да търпим." По нищо не личи стабилност и мярка на доброто отношение в агресивния ти постинг дори до мен. Не си убедителна, както и да ми отговориш. Имаш склонност да нагрубяваш безцеремонно тези, които не са ти приятни.

HeOHeЛ... много ми е приятен въпросът ти... обикновено ме питат защо съм се нарекла "грешница", но аз всъщност имах предвид именно "грях" (зарежи я Нети, видяла е някъде, че МУЛЕто ме наричаше "Сине"... боже, колко е ровила... от месеци все по-рядко пиша там... всички други ме наричаха Sin).
Когато се регистрирах и трябваше да измисля псевдоним, слушах любимата си група, една песен, която се нарича "The cardinal sin"... и на мен ми хареса това грях, защото е подвижно и нееднозначно понятие, а пък аз си мисля, че всичко е относително... и изобщо... много ти се усмихвам... няма нищо по-специално и загадъчно в този псевдоним...

Уморих се, виждам, че няма да има диалог. За децата. За толерантността. За манипулативността и лицемерието. За трудния начин да обичаш, оставяйки право на избор.

Приятна вечер, Уважаеми Родители, Дами и Господа!