Здравей майчице,
Тя ми е едно дете и аз също се страхувам да не стане лоша и егоистка, защото струва ми се го виждам вече в нея. И времената, и разглезването - едновременно действат. Беше в 6-ти клас когато започна промяната - нито с добро, нито с лошо, не зная как да постъпвам вече ...

Моли казва, че трябва да се чувстват нужни и ангажирани и аз си давам сметка, че наистина не я ангажирам достатъчно. Защото когато има къщна работа (която й харесва обаче), тя приятно се променя, чувства се полезна.
Да им показваме, че не можем да се справим без тях, че ни е нужна тяхната помощ ... Недостатъчно се трудят и не изразходват голямата си физическа енергия, и това е една от причините да не се чувстват добре и психически ...

А със строгост при нас не се получава - започва едно тръшкане - такава всемирна скръб, че започвам да се чувствам виновна.

И аз изпускам нервите си вече, а съм чела, че децата така проверяват докъде се простират границите на нашето търпение и ние трябва да им кажем когато са прекалили, когато чашата е преляла ...

Нека се надяваме, че всичките години досега не са отишли напразно !!!

Бъди здрава! И силна!
Аз също се опитвам