Знаеш ли, при мен така стоят нещата, че детето е винаги с мен когато не е на градина и е свидетел на всичко, което говоря. Обикновено се налага доста дълго да й обяснявам кое как е, но никога не я гоня от стаята. Понякога скривам по нещо, но държа да разбере това, което е чула, за да не се плаши. Сигурна съм, че постъпвам правилно. Познатите ми крият от децата когато имат проблем - наистина не е хубаво да говориш на едно дете за сметки, служебни караници или за смърт на близък. Но така се е случвало досега, че дъщеря ми е била винаги с мен, когато съм утешавала някого - нещо напоследък все лоши неща се случват на познатите ми, а и близките ми ме търсят повече за да споделят някой проблем, отколкото за хубави неща... Надявам се да знае кое е правилно да се каже и кое - не. Когато беше на 2 г. постъпихме в болница, за да й оперират хернията, в стаята с нас имаше няколко по-големи деца, които плачеха почти непрестанно, някои със системи и неподвижни. Та тя, вместо да се уплаши, ги обикаляше и разказваше приказки, галеше ги и ги успокояваше, бях смаяна как добре се справи, честно! Вярвам, че знае как да постъпи и в други подобни ситуации. Понеже знам колко е объркан животът, искам детето ми да не страда, сблъсквайки се с него, надявам се да съм добър родител. Докато е дете, човек не се замисля за лошото и това е добре, но ако израстне без да знае какво е то и как да се справя? По-добре децата да са наясно с нещата.
~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
A smile, a tear, a hope, a fear -
just me...
|