Надявам да намериш в себе си нужното търпение и да не позволиш доверието на дъщеря ти към теб да изчезне. Сестрите ми се измъчваха много от "неразбирането" на майка ми, а тя пък така и не подходи с търпение към променливите им настроения и новите им мисли... Ще ти кажа само какво са споделяли с мен, че биха искали да направи майка ми. Да не нарича с лоши думи приятелите им - дори наистина да са "неподходящи", а в нормален разговор (не на висок глас и в никакъв случай назидателно) да обясни защо не ги харесва и да ги остави сами да преценят. Не неща от сорта "не падай на нейното ниво - тя е двойкаджийка и се напива по събирания". Дори да си обидена, че вече пропуска някои задължения в къщи, срещу които досега не е роптала, да не я обвиниш в мързел или неуважение към теб (попитай я дали не я притеснява нещо, за какво си мисли...). Сигурно се гримира вече? Опитай да й покажеш как би й отивало, вместо "Ти сега на какво се направи?". Ако иска от твоите дрехи, не й отказвай категорично, направи се (дори да не ти е особено приятно) на съучастник в издокарването - така без тя да се усети, е по-вероятно да си наложиш виждането. (Мойте сестрички по едно време ако можеше и голи щяха да тръгнат, но горе-долу ги поукротих...) Сигурно си имате много и различни противоречия, но не й се карай. Защото родителят хем иска някакви отговорности да се поемат от детето (защото е достатъчно пораснало), хем иска детето му да се съобразява с мнението на по-големите (защото НЕ е достатъчно пораснало) и "пубертетът" се зачудва какво е всъщност... Всеки проблем си е отделен и трябва да си все нащрек. За последно само ще ти кажа, че майка ми се измъчваше непрестанно, че не се разбира с децата, а не успя да преодолее успешно лошия момент, защото им се караше доста и често. Щом казваха на мен, а не на нея дори какви нови учебници им трябват, представяй си каква е станала пропастта и дали са споделяли от там нататък с нея личните си проблеми.
Извинявай - знам, че не писах като човек точно в твоето положение, но ми се иска и аз с нещо да помогна - нали и моята щерка ще стане един странен пубертет, та от сега ми става лошо...

Всичко може да се оправи! Така че - успех!