|
История на декупажа
автор: Оливера Арнаудова-Попова
/Member of Decoupage Artists Worldwide - DAW/
Тук може да видите и електронният вариант на статията, който е с богат картинен материал:
Терминът dеcoupage, който се появява през 2О век, произлиза от френския глагол dеcouper и означава изрязване. Съответно, декупажът представлява изрязване на рисунки, илюстрации или просто хартия и използването и за декориране.
Tехниката на разкадровката е използвана за първи път в Китай. Още през XII-ти век, китайците измислили как по-практично да трансформират интериора декорирайки предмети и мебели с тънка цветна хартия, предимно червена. Украсявали с изящни приложения всичко: фенери, прозорци, врати, кутии и паравани. Понякога добавяли към тази украса и различни надписи, които да носят късмет на къщата. Историците смятат, че декупажът в Китай е привнесен от източносибирски номади, които украсявали гробниците си с различни фигури и композиции. Тези гробници датират години преди Христа. Но в Китай открай време има и традиция на ръчно рисувани мебели и инкрустации от слонова кост, черупки от костенурки, рога, седеф, мидени черупки, полу-скъпоценни камъни и метал. Така че, закономерно е техниката на декупажа да е допринесла за допълнително разнообразие в начина на украсяване.
Техника с рязане и лепене на хартиени ленти с декоративни цели при създаване на илюстрации наблюдаваме и в средновековна Европа от монасите-преписвачи на книги, с които украсявали своите ръкописи.
Немски и полски майстори използват също така изрезки от хартия за украса в продължение на векове. Особено добри умения с цветна хартия, разработили полските жени и деца. Те изрязвали ръчно геометрични форми, силуети на птици, животни и цветя.
Модерната концепция за произведения направени с декупаж сме склонни да приписваме на 17-ти век, като техника свързана най-вече с модата по обзавеждането с предмети и мебели инкрустирани с японски и китайски лакирани орнаменти. Те станали толкова популярни в Европа, следствие на което, търсенето надвишавало предлагането. Първото споменаване за китайските ръчно изработени мебели са намерени в дневниците на Марко Поло през 13-ти век. Откривателят-пътешественик разказва за прекрасни произведения за бита, инкрустирани с перла и злато, за кутии украсени с натуралистични цветя и птици. Но малцина вярват на разказите му. След около триста години по-късно тези уникални красоти описани от Марко Поло стават реалност и в Европа, когато през втората половина на 16-ти век Китай създава силни търговски връзки със страните от континента.
Източни лакирани мебели, кутии за бижута, музикални стойки, рамки за огледала, паравани - започват да влизат в домовете на страните от Западна Европа. Европейците били впечатлени от блясъка, красотата, лекотата и издръжливостта на тези произведения. Цената на китайските лакирани предмети била толкова висока и производството им толкова недостатъчно, че в резултат на това венецианските и флорентински майстори започват да произвеждат псевдо украсени и лакирани елементи и мебели, за да отговорят на търсенето в достатъчно количество. Тези продукти се наричат «lacca contrafatta»-„фалшив лак”. Наемали се чираци-художници за да прехвърлят на хартия различни източни мотиви от живописта. Прерисуваните картини били изкусно изрязани и залепени, като отгоре им се полагали слоеве лак Сандрак (смола от естествен произход за защита), понякога и до 40-50 слоя, така, че да изчезне и не се забелязва релефната граница от залепената хартия и дървото. Така чрез този вид апликация и обработка майсторите на мебели са опитвали да имитират скъпоструващите източни инкрустации. Наричат това изкуство на имитацията - „Arte Povera”-"Изкуство на бедните”.
В наши дни тези произведения на венецианските и флорентински майстори се съхраняват в най-добрите световни музеи и имат изключителна цена.
През 17 в. Френски, английски и немски мебелни фабрики умело копират китайски и японски мебели. Но наравно с този занаят, богатата класа използва услугите на квалифицирани изпълнители за боядисване на мебели, стени и тавани. По същото време последен писък на модата се оказал тъй нареченият- "Print room” - „Принт рум” в домовете на британските аристократи (щампи изобразяващи гледки от големи европейски градове, директно залепяни на стената и тавана, след което били лакирани и декорирани с допълнителна украса, най-често кант. В бъдещето, принос към това изкуство привнесли предимно представителките на нежният пол по времето на Луи XV и Луи XVI – Мадам Помпадур и френската кралица Мария Антоанета. Обаче интересите им не се простирали към украсата на мебели, а към малките предмети-кутии за шапки, кутии за бижута, ветрила, сенници, чадъри, тоалетни принадлежности. Използвали пастелни рисунки и ...акварели, предимно със сантиментален мотив и характер - цветя, пасторални сцени, фигури на ангели. Абсолютен фаворит е розовото. Понякога се обръщали към репродукциите на произведения на художници като Буше, Вато, Фрагонар, Redoutte и Pillement. Техните забележителни произведения на танци, китайски фигури, висящи мостове, пагоди и екзотични дървета украсявали камини, масички, огледала, музикални инструменти, стойките за перуки в будоарите на тогавашните красавици. За съжаление по същото това време са унищожени много незаменими произведения на живописта на тогавашните художници.
В Англия, жените от богати и благородни семейства трябвало да учат изкуството с изрязване и лепене, заедно с часовете по музика и бродерия. В Англия този стил е известен като Japanning-японски стил. През 1760г., в Лондон издателя Robert Sayer, публикува книга, наречена: „Тhe Ladies Amusement ot Whole Art of Japanning Made Easy”/ "Забавление за дами, или изкуство в японски стил", която книга съдържа инструкции за това как да се намали, изреже, залепи, лакира, полира и оформи изображение върху даден предмет. В допълнение, книгата съдържа повече от 1500 изображения подходящи за изпълнението на тази техника. В книгата авторът съветва да се работи с европейска елегантност, да се правят красиви, а не нелепи съчетания.
За да илюстрираме популярността на този вид изкуство, трябва да споменем и английският модист от XVIII век- Beau Brummell, както и истинската фея на декупажа - англичанката г-жа Мери Дилейни, живяла също през този век /1700-1788/. Очарователна и остроумна жена, довереник на крал Джордж III и кралица Шарлот. Сред нейните близки приятели са Уилям Хогарт, Джонатан Суифт и сър Джоузеф Банки. На 71 години започва да произвежда невероятни, сякаш абсолютно живи автентични модели на цветя и растения. Тя внимателно изготвя върху тънка оризова хартия много детайли, изобразяващи части на растенията, както и след това да ги боядисва, изрязва и поставя върху цветна база, най-вече - черна. По този начин се получават изненадващо реалистични и изключително подробни изображения на различни видове растения, включително екзотични. Материали за картините си получава от всички краища на страната, от краля и ентусиазирани поддръжници. Например по този начин, тя се снабдява с цветето Passiflora, взето от кралската градина със заповед на кралският градинар Джон Стюарт. Amaryllis - цвете, донесено от източна Африка, е било дарено от лорд Rokingemom. Неуморната Мери отбелязва17 години творческа дейност. През годините тя е направила 1700 декупажа. На 88-годишна възраст обаче ослепява и прекъсва да се занимава с това невероятно изкуство. Британският музей притежава десет албума на Мери Дилейни, съдържащи около хиляда от нейните творби, всяка от които - пълен и уникален артистичен шедьовър. И днес колажи на Мери Дилейни са изложени в Британския музей в Лондон, частта - „Епохата на просвещението”.
През 19 век, по време на Викторианска Англия кралица Виктория се явява като изключителен ценител и колекционира декупажни изработки, както и лорд Байрон, който има няколко декупажни проекта. Огледалото на поета било украсено от едната страна с артистично подредени изрязани портрети на актьори, а от другата с известни боксьори за времето си. Работата по изготвяне на проекта му отнело 3 години. През 1815г. огледалото било придобито от издателя поет Delonom Myurreyem.
През 19 век се появяват и първите Валентинки със своят сантиментален чар, панделки за украса и декупажа включва и тези елементи в сюжетите си. Много викториански детегледачки учат децата да преобразяват предмети, като използват парчета декоративна хартия.
Въобще през Викторианският период стилът на декупажа изцяло се променил. Около основната щампа започнали да бъдат изобразявани цветя, селски сцени, снимки на деца насложени една върху друга. Декупажът станал масово популярен, когато се появили листа с отпечатани колекции за изрязване достъпни за всички.
Описвайки развитието на декупажа в съвременният свят през 20 век храктерното е, че му се дава нов смисъл на реалистичност и абстрактност. Невъзможно е да не споменем бележитата личност на художника, а по-късно - майстор на декупажа - Анри Матис. В напреднала възраст след сериозна операция, този велик художник бил прекалено слаб за да рисува с маслени бои върху плат...ното. Влошаването на здравето му налага да опрости стила си. За да пести енергия Матис започва да използва за творене хартия, от която той изрязва форми и ги залепя върху платното. Колажите с декупажна техника демонстрират способността му да приспособи усета си за цвят и геометрия към една ново и крайно опростено средство, придавайки му игрива и възхитителна сила. Новият си метод, художникът определя като: "Рисуване с ножица”.
От Англия декупажът е пренесен в Америка като хоби, където бил особено популярен през Първата и Втората световни войни. Някои от най-удивителните декупажни произведения там са сътворени от Hiram Manning / Хирам Манинг и майка му Maybelle в САЩ през 1940 и 1950 г.
В наши дни тази старинна техника отново е модерна и се използва често в дизайна на чанти, шапки, подноси, украшения за елха, слънчеви часовници, съдове, опаковки и др. Използва се и за дизайна на екстравагантни предмети от интериора на дома, дрехи и аксесоари.
В съвремието известни световни представители на този занаят - "магистър Decoupeurs" са Durwin Rice, Violet Knoxville, Queen Margrethe of Denmark, Jill Barnes-Dacey, Hiram Manning. Модерният декупаж се е развивал през годините извън опростения стил на обикновено залепване на изображения върху чинии и вази. Използването на високотехнологични принтери, смоли, и емайл спрейове допринасят за този т.н. "модерен" метод за декупаж.
През 1971г. е създадена американската гилдия на декупажистите-„National Guild of Decoupeurs” - организация с нестопанска цел, посветена на осигуряване на обучение в изкуството на декупаж, за насърчаване на високо ниво на качество, както и да предлага обмен на творчески идеи с годишен конгрес и изложба всяка година през април. NGD сега е престижен световен Guild с наименование - „Decoupage Artists Worldwide”, след като през 2008 г. статута и се променя на световна организация и засилващо се международна членство.
Днес техниката на декупажа е широко разпространена, като индустрията за декупажни материали е изключително развита и предлага широка гама от професионални материали. Най-известните компании в производството на материали за декупаж са Calambour, Stamperia,To-Do и др. Разнообразието от хартия, лепила, четки, предмети и инструменти е толкова голямо, че разрешава дори и на начинаещите да се доближават до изяществото на декупажа и да изработват красиви декорации.
Let your soul be your pilot!Редактирано от Lira Emerald на 25.04.15 11:41.
|
История на декупажа
(Happy dreamer:))
История на декупажа
