Номадският начин на живот е сложна човешка конструкция, съпоставима по детайл, изящество и изкуственост с тази на къщата или на града. Не виждам основания за търсене на разлика между двата типа култури. И двете са духовни, било то с култове към земята, било с обожествяване на природата, даваща паша и вода на стадата.

Онази култура, която е уседнала и затворена в собственото си препитание, било то земеделска или номадска, създава духовен светоглед. Материализъм възниква при търговците, и то единствено в частта им на обективни взаимоотношения с други култури. Това се случва, защото търговците не могат да общуват на същото "вътрешно духовно ниво" с всяка една култура по пътя, и затова общуват на обективирани начала, които са достатъчно развити и изящни, за да им позволят голям успех и справяне в множество ситуации. Даже с един минимализъм характерен за движението, и като продължение на метода, те изчистват до краен предел вътрешните си духовни формулировки, или ги абстрахират в математически, методологически и логически същности. Така достигаме до днешните чисти материалисти, като продължение на семитите (финикийците), или на другите търговци, произлезли от древната търговия по пътя на коприната, а по-късно и по световните морета.