Или същност на борческо-спортните и физкултурните школи: ефективни в средносрочен план чрез източни методи на западна почва.

Авраамистичните (западни) религии са елитарни религии. Те са се концентрирали твърде много върху мисленето и оставят на по-заден план тялото. Единствено ислямът донякъде компенсира това чрез регулярността на молитвата - указващa някакъв график и дисциплина на случването. Проблемът при тази елитарност е че тези религии имат трудности при налагането си като обща религия за всички социални сегменти. Ниските и средните класи от населението не могат да функционират нормално при такава религиозна нагласа, имайки материалните задължения, които трябва да вършат, и така живеят в едно неудовлетворително състояние. Висшата класа пък се откъсва в често прекален идеализъм, не можейки да развие по-креативно полетата в близост до материята - интерфейсната зона между мисълта и материята.

В резултат на това, често когато се наложи една авраамистична религия над езическо общество, то се изтощава.

Протестантството донякъде преодолява този проблем, използвайки етиката на труда, но определено има какво да се изобрети използвайки източните пластични отношения с тялото.

От друга страна, това изострено противоречие между дух и материя, вероятно дава желание за развитие към прогрес в културите, които се намират под авраамистични религии. Защото едно по-комфортно и непротиворечиво отношение с материята не би създало същото желание за развиване, желание за преодоляване на тази трудност: било чрез автоматизация, организация, механизация в заобикалящата среда, които да ни позволят да се върнем в идеалния свят, вместо да се занимаваме с материята, към която нямаме същия източен културно вдъхновен афинитет и усет за нейната пластика.

Изтокът мисли между движенията на тялото и свързва мислите си с движенията на тялото, или с материалните задачи, които върши. Западът първо трябва да спре да върши нещо, за да започне да мисли; как ще стане това? Идеалът на запада би бил едно чертане на планове и устройство на света, утопия и механизъм. А в конкурентен смисъл - разгадаване на ситауацията отвъд способността за разгадаване на опонента. Но при изтока виждаме как планът влиза в организма, как имаме едно друго завихряне и вдъхновение, а мислите се случват докато се движим.