|
Тема |
Re: "Кървавият орел" и други очарователни стари обичаи [re: Mъrлишeв] |
|
Автор |
Kaлoмaин (горгона Медуза) |
|
Публикувано | 29.01.11 08:16 |
|
|
Жертвоприношенията на маите и ацтеките не падат по-долу от това. И там човешката кръв и човешките сърца са необходимост. На мен лично ми е много интересна аналогията между гностицизма и практиката да се изтръгват сърцата на пленниците за да изгрее слънцето. Факт е, че според гностиците (поне според някои) трябва да отдадеш сърцето си - т.е. да се освободиш от егоцентричните емоции - за да може "да изгрее слънцето" (което Ангелиус Силезиус нарича "раждането на Христос в теб"), което ще вкара "вечерницата" в правилната обрита. Само за момент да приеме човек, че трябва да проектира нещата навън - т.е. в света - а не в себе си, и се получава страхотно извращение.
Но и това не е достатъчно - може просто да се приеме буквално, че кръвта на краля е необходима за омилостивяване на боговете (интересна аналогия с опрощение на греховете, нали?). Тогава владетелите ще си дупчат пенисите и езиците, и ще се подлагат на куп болезнени процедури, защото това е единственият начин, по който мислят, че могат да осигурят на поданиците си прошката и благосклонността на природните стихии.
Друг е въпросът с инките и техните жертвоприношения. Жертваш най-ценното, за да си изпросиш малко време ...
Все пак нещата навсякъде си приличат - дали един ще се жертва за всички или мнозина ще се жертват за благото на другите - въпросът е, че това задоволява потребността на човека от оправдание за съществуването на смъртта, на привързаността, на скритото, на надеждата, че поне смъртта на е реалност и т.н. Не можем да ги пренебрегнем, и трябва да им намерим обяснение.
Редактирано от Kaлoмaин на 29.01.11 08:28.
|
| |
|
|
|