Не знам точно. В Европа хазартът също може да има сакрално значение. Сещам се за типа избори за съдийска длъжност от Хелиеята в древна Атина, споменати у Аристотел, които са ставали с теглене на жребий между кандидатите. По същество това е хазартна игра - има правила, има печалба (ставаш съдия), има неизвестност. Теорията е, че боговете избират съдиите в полиса и изразяват волята си чрез резултата от жребия. Полисът се доверява на случая, защото длъжността на съдията е свещена, а Случаят, то се знае, е подвластен само на боговете.

Донякъде всяко гадание е нещо като хазарт. И до днес децата на път понякога играят една игра, за да убият времето в колата - броят нещо, примерно трактори покрай пътя. Който види повече трактори от своята страна на колата или който пръв види трактор - печели. Какво печели? Ами нищо, просто играта. Но би могло да бъде нещо - сладолед, примерно.
Тази безобидна детска игра силно ми напомня за гаданието между Ромул и Рем за това кой ще стане цар на новия град, описана у Ливий. Рем пръв вижда свещените птици да прелитат над главата му... но Ромул вижда двойно повече птици. И, разбира се, се скарват, защото явно не са уточнили правилата докрай.

Очевидно в тези два случая наблюдаващите са също толкова заинтересовани от гаданието/играта, колкото и самите участници. В крайна сметка е много важно кого ще посочат боговете за цар или съдия. Но пък част от правилата е и да приемеш волята на боговете. Срещу нея не можеш да протестираш (освен ако не обвиниш спечелилия участник, че е играл нечестно и е фалшифицирал жребия в своя полза).

Magister artium

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mъrлишeв на 17.01.11 13:12.