Гледаш на нещата през собствената си призма. Едно е да се опитваш да отгатнеш нещо, друго е да хвърлиш няколко зарчета и да оставиш нещата не на личностните си качества, а на Фортуна. Има хазарт и хазарт. Боговете разиграват душите, но това не превръща ли човека в марионетка? Това не е ли някакъв израз на принизяване на собствената воля и личностните качества? С две думи - не можеш да сравняваш игра, която е един вид обучение, с игра, която отрича човешката воля и свобода.

А и въпросът в книгата беше по-скоро дали хазартът има някаква културна или обществена стойност. Ще трябва да погледна в коя глава беше. И на това отговорът е не - защото не провокира самият човек към развитие - стига да не си Джон Наш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kaлoмaин на 17.01.11 12:12.