|
Значи погледнах го пак. Като цяло съм съгласна с теб в много отношения.
Но имам следната забележка:
Ако Бог е разделен от творението си, то той все пак е част от Цялостта, но не и самата Цялост, то той е нещо малко, частично и нищожно. Този Бог е един малък бог, а Цялостта е задължително нещо по-голямо от него.
Да приемем, че има такъв един Бог, който е Творец на Творението. Творението е част от него, а човекът част от Творението.
В този случай не се получава това, което ти твърдиш:
Винаги, когато твърдиш, че творецът е разделен от творението, влизаш в капана да се кланяш на един малък, частичен бог, който не обхваща всичко, не е всичко и има задължително нещо, много по-голямо от него, много по-цялостно от него.
Напротив. Съвсем не означава, че е по-малък от Творението. Може, забележи, може да е по-малък от Цялостта, но не и от Творението, защото в Библейски смисъл (разбирам, че тази тема засягаш) е спомената малка част от Вселената, касаеща само нашите измерения.
В Библията не се говори конкретно за Вселената, но пък се споменава "екс нихило", от нищото. За съжаление не можем да знаем какво са разбирали 200 г. пр.н.е. под "нищо", защото тогава е писана Макавейската книга, единственото място в Библията където това "от нищо" е споменато.
Тоест, да приемем, че Бог (напълно имагинерно понятие) е част от цялото и се е появил от него. Да, но той може да е достатъчно голям, така че да може да твори от Цялото разни Творения като нашето, над които да господства. Докато човек не е в състояние да овладее подобни сили, то той не е Бог, защото не притежава такива качества. Да си част от нещо съвсем не означава да си в равнопоставена качествена позиция с другите части от Цялото нещо.
Друг е въпросът, че този Бог може да е толкова силен, че да е неподвластен на Цялото. В смисъл, да е на ниво, в което владее и насочва силите така, че Цялото да не може да има "власт" над него. Това му гарантира вечност и колкото и да е странно, неунищожимаст - до степен самото Цяло да му е подчинено.
(Представи си един супер човек, който да владее природните и космическите сили, да преобразява Системата, Планетите, да остава невредим от природни бедствия чрез възможнастта си да ги контролира и насочва. А. Кларк говори за подобни технически и мисловни умения в поредицата си за Първородните)
Ето защо не съм съгласна, че събеседникът ти обезателно се кланя на нещо малко и нищожно. Кланя се на това, на което не може да се противопостави със сила като равностоен съперник. Голямото нарича Бог и то може да го преобрази, примерно, от кал в човек и от човек в кал. Нищо, че уж не го отделя от Цялото. Щом Бог променя същността му, без Бог да променя своята, то човекът не е в равнопоставено положение.
Но не виждам защо да задълбаваме повече темата, освен ако не представлява особен интерес.
Държа само да ти обърна внимание, че почти всички древни Богове са израз на сили, а култовете към тях са предимно за умилостивяването или предизвикването на тези сили.
Мисля, че едно от първите неща, които е осъзнал древният човек е, че все още е безсилен в мащабите на Цялото. И в самоцел се превръща именно овладяването на различните сили, както и да са ги разбирали и да ги разбират сега. На практика библейският Бог е именно това - съдържателят на всички сили, Всесилният, както е наричан.
И забележи: монотеизмът прозира, че когато човек успее да владее всичките едновременно, то едва тогава ще бъде и той с божествена същност, като тази на която е вменил понятието Бог.
Не тази или онази сила, а всяка. Съответно се опитва да умилостиви всичките едновременно, съчетавайки ги в едно "име" - Бог.
Монотеизмът е много интересна концепсия и напълно навременна с развитието на човека и неговото помъдряване чрез опит. За това никак не е учудващо, че монотеизмът така активно си пробива път за отрицателно време в елинистичния Свят. Далеч по-разумно за напредналото технически и мисловна човество е да почита нещо, което може всичко, а не всяка сила по-отделно, както напрактика се получава в езичеството, където има йерархичност.
Освен това пледирането наоколо, че езичестовото било Свобода е напълно погрешно. То също е зависимост. Има ли Бог, има ли нещо по-силно от теб, то ти си зависим.
Единствено атеизмът, с вярата в собствените възможности, в едно с търпението за овладяване и със съзнанието, че на този етап си по-слаб от Вселената е Свобода, ако изобщо можем да говорим за такава, докато продължаваш да си унищожим, тоест не си вечен.
Да канонизираме изобретателите на пералнята машина!Редактирано от *abi* на 15.01.11 23:24.
|
Re: Неопаганисти в България [re: lYl 13]
