Темата изобщо не е глупава, а удря нещата право в целта. Явно обаче още не си разбрал за какво иде реч. Ако Бог е разделен от творението си, то той все пак е част от Цялостта, но не и самата Цялост, то той е нещо малко, частично и нищожно. Този Бог е един малък бог, а Цялостта е задължително нещо по-голямо от него.

Винаги, когато твърдиш, че творецът е разделен от творението, влизаш в капана да се кланяш на един малък, частичен бог, който не обхваща всичко, не е всичко и има задължително нещо, много по-голямо от него, много по-цялостно от него. В действителност този "бог" дори не съществува вън от въображението ти.

Ако Бог обаче е Цялост, което е единственият вариант да бъде валиден Бог, то нищо вън от Бога не съществува, следователно и ние не съществуваме вън от Бога, т.е. съвсем естествено ние не сме разделени от Бог (защото ако сме разделени, става дума за малък частичен "бог", а ти не искаш твоят Бог да е такъв). И при положение, че не съществуваме вън от Бога, то ние не сме нищо друго освен Бог! Т.е. ние сме Бог! Аз съм Бог! Аз съм Цялост и нищо друго! Цялостта, видяна от една ограничена гледна точка, но пак Цялост.

И така разгледано, става ясно, че всеки път, когато се говори за "бог" в трето лице, се говори за един частичен, малък, фалшив и илюзорен "бог". Единствено коректно е да се говори за Бог в първо лице, единствено число. Аз съм Бог и това не е богохулство. Богохулство е да се говори за някакъв друг "Бог", разделен от мен и това е богохулство, защото е гавра с човешкия интелект и с възприемането на Цялосттта (Бог) като такава, каквато е.