|
Коранът, също прилича на “Енума Елиш”: “Не знаят ли неверниците, че небето и Земята са били една твърда маса, която ние разцепихме на две, и че ние направихме от вода всяко живо същество”.
В средата на 19 век археолозите правели разкопки в библиотеката на цар Ашурбанипал (668-627 пр. Хр.) в древния град Ниневия. Там те открили хиляди глинени плочки написани на език, който станал известен като акадски (далечен и много по-древен братовчед на еврейския).
Плочките съдържат закони, административни въпроси и литература. Те дават възможност да разберем как е изглеждал близкия изток преди 3-4000 години. Но най-голямо внимание привличат откритите религиозни текстове. Един от тях съдържа забележителни прилики с Битие 1. Начина по който хората виждат Битие 1 никога повече няма да бъде същия.
Намерената сред развалините вавилонска история на сътворението днес е известна като Енума Елиш. Това е история за едно силно разединено божествено семейство където в зората на времето се води борба за власт. Бога Мардук убива своя враг Тиамат и разсича тялото й на две части като от едната създава земята, а от другата небето. Така Мардук става най-висшия бог в пантеона.
Учените наричат Енума Елиш „вавилонското Битие.” Причината е, че и двете истории явно споделят някои общи концепции.
- В двете истории материята вече съществува когато започва сътворението. Подобно на Енума Елиш, Битие 1 описва Бога като подреждащ хаоса, а не като създаващ нещо от нищо.
- Тъмнината предшества творческите действия.
- В Енума Елиш символ на хаоса е богинята Тиамат, която персонифицира морето. Битие от своя страна говори за „бездната.” Еврейската дума е tehom, която лингвистично е свързана с Тиамат.
- И в двете истории светлината съществува преди създаването на слънцето, луната и звездите.
- И в двете истории има разделение на горната и долната вода с бариера между тях.
- Реда на творението е подобен включващ разделяне на водите, суха земя, светила и човечеството следван от почивка.
Учените разбирали, че са попаднали на нещо значимо и това повдигнало някои предвидими въпроси както на академично така и на популярно ниво. Може би Битие изобщо не е история, мислели те, а просто още един разказ подобен на Енума Елиш. Всъщност може би Битие е просто по-късна еврейска версия на тази по-стара вавилонска история.
Човек наистина не би могъл да вини хората за това, че задават подобни въпроси при положение, че сред тях току що е паднала такава бомба. До този момент Битие 1 било уникално. Сега имаме непознат до този момент вавилонски мит, който е изключително подобен на писанието.
За известно време много учени смятали, че Битие 1 е заимствало материал от Енума Елиш. Това довело до спора за „библията и Бабел” (Бабел е еврейското име на Вавилон). На практика учените като цяло смятали, че вавилонската култура била източника на всички древни религии, включително и на християнството. По-късните открития свързани с други култури (шумерска, египетска, ханаанска) и времеви периоди довели учените до различни заключение: вавилонската култура не е имала толкова широко влияние и Битие 1 не е директно зависимо от Енума Елиш. Вместо това тези текстове са два примера за богословски теми общи за множество култури в продължение на векове. Историите не са директно свързани, но споделят общ начин на мислене за началото. Те „дишат един и същ въздух.”
Учените също така започват да осъзнават различията между Битие 1 и Енума Елиш. Една централна разлика е, че Богът на Израел твори сам без каквато и да е мелодрама или дълъг разказ. Сам, в рамките на 31 стиха (а не за 900 реда както е Енума Елиш) Той създава всичко. Битие 1 не е просто една съкратена версия на по-стара история на сътворението. Тя е уникална част от еврейското богословие.
Но това не означава, че подобията трябва да бъдат омаловажавани. Някои учени отиват в другата крайност казвайки, че няма никакъв смисъл да сравняваме Битие 1 с Енума Елиш, но те са малцинство. Ясно е, че тези истории споделят един общ, древен начин на мислене за началото на космоса. Те участват в един сходен „концептуален свят” където твърди бариери разделят водите, хаотични материали съществуват преди реда и светлината свети преди слънцето, луната и звездите. Тези прилики не трябва да се преувеличават или пренебрегват. Но те ни казват нещо: макар че Битие е уникално и макар че е писание то е една древна история която отразява древен начин на мислене.
Битие 1 трябва да бъде разбирано именно в своя древен контекст, а не отделен от него. Истории като Енума Елиш ни дават ограничен, но важен поглед как древните хора от близкия изток са мислили за началото. Те ни помагат да оценим жанра на Битие. По този начин ние можем да се научим да задаваме към Битие 1 въпросите, на които то е било написано да отговаря вместо да вмъкваме в него собствените си въпроси.
Един от основните въпроси, които евреите са задавали е бил как техния Бог се нарежда сред множеството други богове в древния свят – какво Го прави достоен за по-голямо поклонение от боговете на суперсили като Вавилон или Египет. Прочита на Битие като древна литература подчертава тази полемична дименсия.
Битие 1 е смело заявление, че Богът на една незначителна нация с проблемно минало единствен е отговорен за това, което виждаме. Не боговете на суперсилите са създали това, а Яхве. В древния свят това са били войнствени думи.
Битие 1 със сигурност не е просто еврейска версия на Енума Елиш. Но ние не можем изцяло да оценим специфичното богословие на Битие 1 без първо да видим какво то споделя с Енума Елиш и други древни истории. Разбирането на тази връзка е едно напомняне, че правим лоша услуга на Битие когато го четем единствено през очилата на съвремието.
Да канонизираме изобретателите на пералнята машина!Редактирано от *abi* на 15.01.11 14:57.
|
Re: Отзиви за Енума Елиш [re: Kaлoмaин]
